В „Брюксел, разголен“ Ирина Папанчева умело и увлекателно разсъблича Брюксел, Европа и света, чрез оголването на хора, чувства, вяра, религиозност, страсти и съдби; обединени в романова конструкция.
Книгата се състои от дванайсет преплетени истории, всяка от които е с отделен разказвач. Аз-повествованието (с изключение на две) допълва тяхната отчетливост и плътност; героите не си приличат, а са живи и индивидуални, което е постижение. Живите диалози им придават плътност и допринасят за индивидуализацията и автентичността им.
С разказ на главната героиня, българката Ирис, започва и завършва тази полифонична и мултинационална творба, като петнайсет години делят двете й споделяния. В тях се появява и политическата рамка на романа – подписването на Европейската конституция през 2003 г. , гласуването на Брекзит през 2016 г. и Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Ключови събития от по-новата ни история (войните в Югославия и Сирия, миграцията, терористичните атаки в Париж и Брюксел) белязват живота и съдбите на героите и обуславят поведението им в тяхното брюкселско битие.
Ирина Папанчева експериментира и с романовата форма, и с подхода си към Ирис, която не присъства във всяка глава, в някои е само бегло спомената, в други е главен герой или участник в историята.
Затова пък Брюксел присъства навсякъде със своите забележителности, места, история и атмосфера. Авторката е успяла да изгради един пълнокръвен образ на европейската столица, който далеч надхвърля обичайното й свеждане до европейските институции.
Романът засяга екзистенциални и социални теми и задава важни въпроси като този дали наистина сме единни в многообразието, без да демагогства и да предлага еднозначни отговори.
Книгата се състои от дванайсет преплетени истории, всяка от които е с отделен разказвач. Аз-повествованието (с изключение на две) допълва тяхната отчетливост и плътност; героите не си приличат, а са живи и индивидуални, което е постижение. Живите диалози им придават плътност и допринасят за индивидуализацията и автентичността им.
С разказ на главната героиня, българката Ирис, започва и завършва тази полифонична и мултинационална творба, като петнайсет години делят двете й споделяния. В тях се появява и политическата рамка на романа – подписването на Европейската конституция през 2003 г. , гласуването на Брекзит през 2016 г. и Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Ключови събития от по-новата ни история (войните в Югославия и Сирия, миграцията, терористичните атаки в Париж и Брюксел) белязват живота и съдбите на героите и обуславят поведението им в тяхното брюкселско битие.
Ирина Папанчева експериментира и с романовата форма, и с подхода си към Ирис, която не присъства във всяка глава, в някои е само бегло спомената, в други е главен герой или участник в историята.
Затова пък Брюксел присъства навсякъде със своите забележителности, места, история и атмосфера. Авторката е успяла да изгради един пълнокръвен образ на европейската столица, който далеч надхвърля обичайното й свеждане до европейските институции.
Романът засяга екзистенциални и социални теми и задава важни въпроси като този дали наистина сме единни в многообразието, без да демагогства и да предлага еднозначни отговори.
Емил Андреев