Снимка: Янчо Събев
26 юли 2022 г. – Ирина Папанчева даде интервю на Далиа Давидкова за „Литературен вестник“ по повод излизането на „Брюксел, разголен“.
В него тя говори за процеса по написването на романа.
„Творческият процес беше изключително интересен и нелек. От една страна, бяха персонажите. Трябваше да вляза в главите, сърцата, културата, ценностите и езика на герои от различни националности, раси и религии. Почти всички разказвачи и част от другите персонажи имат реален прототип, който може да е само далечно вдъхновение, но мисълта за него, за начина, по който говори и мисли, ми помогна да изградя живи и пълнокръвни образи. Правех проучване за страните, от които произхождат персонажите ми, за събития и вярвания, които може да са белязали живота им преди Брюксел.
От друга страна, беше градът. Разхождах се из кварталите, които описвах, като самата аз съм живяла в много от тях, а после ги превръщах в литературна среда. Проучвах и тяхната история. Вкарвах щрихи от нея, като се стремях историческите факти да не натежат, за да не изгуби книгата от литературността си.
От трета страна, беше Европейският съюз и вмъкването на ключови събития от развитието му в сюжета. Не беше лесно да интегрирам тази линия естествено, в размислите, разговорите и битието на героите ми, без да взема превес. Заради нея редактирах първата глава шест-седем пъти.
Предизвикателство беше и изграждането на структура, в която главната ми героиня Ирис, по името на цветето-символ на Брюксел, е централен персонаж само в главите, в които говори тя – първата и последната, а в останалите има епизодична поява или изобщо не присъства. Както в реалния живот, където ние сме главни герои само за себе си, но не и за другите. Особено интересно ми беше свързването на историите и героите, така че главите да съществуват почти самостойно, но и да са част от едно по-голямо цяло, в което читателят може да проследи какво се е случило по-късно с даден герой.
Творческият процес ми даде опит и осмеляване да напиша първия си експериментален роман, макар че и в предишните своеволнича със структурата. Също така ми предостави възможността да работя с Христо Димитров – Хиндо, чиито оригинални идеи и енциклопедични познания обогатиха значително две от предходните ми книги, но за първи път ми е официален редактор. На по-ранен етап получих ценни коментари от Златина Русева, програмния директор на фестивала „Милениум“ в Брюксел. Редакциите и идеите на британския поет и писател Фил Мадън, с чието стихотворение започва книгата, допринесоха за изглаждането и надграждането на първата чернова. Мнението на писателите Луис Кимпер, Али Бадер и Йън Синклеър, чиито романи за Лондон получиха голяма популярност, както и на белгийския литературен гид Ян Дорпманс също ми беше полезно. Този процес приключи с превръщането на ръкописа в книга благодарение на Румяна Емануилиду и издателска къща „Знаци“.,“ казва тя.
Прочетете цялото интервю тук.