„Добре дошъл, Натан!“ разказва история, каквато много рядко се чува, каквато още по-рядко може да се прочете. Загубата на дете изглежда непосилна за преживяване рана, която най-често остава заключена в мълчанието и дълбае там бездна.
Тази книга има небивало раждане. Биграфията й започва от апокалипсиса, но не остава там, а постепенно възлиза до горните земи… „Добре дошъл, Натан!“ е историята на едно възкръсване за живота, разказана в първо лице – литература, способна да лекува, защото е написана от ранения лечител.“
Добрина Топалова, литературен критик и редактор
Това е история, която те хваща за гърлото. Има трагично събитие, което безмилостната Фортуна поднася, вместо очакваната радост за нов живот. С разголваща до ранимост откровеност, но същевременно с присъщата си деликатност и нежност Ирина Папанчева ни въвлича в епицентъра на случилото се. За да направиш това, се изисква не само неимоверна храброст, но и голямо писателско дарование.
Димил Стоилов, писател
„Добре дошъл, Натан!“ е един хладнокръвно преразказан ужас. Или подредено разказан хаос. Нещо като: „Това първо дете ли ви е?“ – „Изгубих детето си – казах. – И – да, беше първото.“ – „О, съжалявам.“ – „Няма нищо.“ – Сдържана до дискретност – въпреки разголващата детайлност. Mисля, че тъкмо това филигранно хладнокръвие е помогнало на авторката да разкаже толкова много неща в рамките на сюжета. Както и да направи финала логичен. Една много лична история, написана с характерния за Ирина Папанчева изискан и изящен език.
Христо Карастоянов, писател
„Добре дошъл, Натан!“ /.pdf формат/