„Брюксел, разголен“ е роман, написан с дълбоко интимно познание за мултинационалния контекст в столицата на обединена Европа. Елегантният овладян стил на Ирина Папанчева отпраща към най-добрите образци на съвременната европейска проза, а оригиналната структура на романа допринася за неговото въздействие.
Всяка глава е ситуирана в отделен квартал на Брюксел и носи съответно неговото име, както и името на героя, чиято история е свързана с това място. Повествованието е наситено с любопитни детайли от историята и ежедневието на града, които изграждат една автентична среда. Взаимодействието между героите и средата, превръщат града в активен участник в романовото действие. Пред читателят се разгръща интересна галерия от образи, оплетени в нишките на една деликатна мрежа от връзки и сюжетни линии. Водещият глас е лиричното алтер его на самата авторка, която присъства ненатрапчиво в отделните истории, съставящи корпуса на романа.
Темата за Европа е вплетена органично в разказа през критичния поглед на авторката към европейските институции и бюрокрация. Другата голяма тема е свързана с идеята за индивидуалната еманципация на личността от традиционната среда. Това се отнася в еднаква степен, както за местните „бюргери“, така и за „пришълците“ от периферията, без да ни се натрапват културните комплекси и стереотипи, присъщи за повечето автори от Източна Европа.
Като разказвач Ирина Папанчева демонстрира завидно вътрешно самочувствие и
равновесие, което ѝ помага да понесе парадоксите на културния пъзел в Европа, но също така и сложността на междучовешките отношения. Без да е показно емоционален, романът „Брюксел, разголен“ е пронизан от фина еротика и чувствителност, която докосва и очарова читателя.
Всяка глава е ситуирана в отделен квартал на Брюксел и носи съответно неговото име, както и името на героя, чиято история е свързана с това място. Повествованието е наситено с любопитни детайли от историята и ежедневието на града, които изграждат една автентична среда. Взаимодействието между героите и средата, превръщат града в активен участник в романовото действие. Пред читателят се разгръща интересна галерия от образи, оплетени в нишките на една деликатна мрежа от връзки и сюжетни линии. Водещият глас е лиричното алтер его на самата авторка, която присъства ненатрапчиво в отделните истории, съставящи корпуса на романа.
Темата за Европа е вплетена органично в разказа през критичния поглед на авторката към европейските институции и бюрокрация. Другата голяма тема е свързана с идеята за индивидуалната еманципация на личността от традиционната среда. Това се отнася в еднаква степен, както за местните „бюргери“, така и за „пришълците“ от периферията, без да ни се натрапват културните комплекси и стереотипи, присъщи за повечето автори от Източна Европа.
Като разказвач Ирина Папанчева демонстрира завидно вътрешно самочувствие и
равновесие, което ѝ помага да понесе парадоксите на културния пъзел в Европа, но също така и сложността на междучовешките отношения. Без да е показно емоционален, романът „Брюксел, разголен“ е пронизан от фина еротика и чувствителност, която докосва и очарова читателя.
Алек Попов