Жерар води съпругата си Марина на Фуертевентура с надеждата островът да излекува страдащата й душа.
Карла и Герд, обладани от вируса на сърфа, се връщат на Фуертевентура, за да яздят вълните.
Писателка идва на Фуертевентура, за да пише роман за изгнанието на испанския философ Мигел де Унамуно.
Емилиян, живеещ на Фуертевентура, предано я пресъздава с фотоапарата си, докато поддържа връзка с Ева.
Какво се случва, когато всички те се срещат?
Сърф, истории и страсти, минало и настояще, различни гласове и странни разкази – всички те се намират в романа „Тя, островът“ като части от пъзел, който единствено читателят може да сглоби.
Увлекателен сюжет, изящен изказ, любопитни съдби: „Тя, островът“ е истинско естетическо, интелектуално и емоционално преживяване.
„… На голия остров всички бяхме голи. И всяка следваща наша крачка или привидно решение щеше да води към неизбежната развръзка. Бях дошла да пиша роман. В действителност бях героиня в роман. Романа, който пишеше островът.“
Ирина Папанчева, „Тя, островът“
“Романът „Тя, островът“ грабва още с първите страници. Динамичността, многопластовостта, акцентирането върху съвременните взаимоотношения между млади и модерни хора, като същевременно има философско препращане към миналото, сюжетни линии, готови за филм, – всичко това създаде предпоставка да вярвам, че книгата ще има успех. ”
Надежда Делева, Главен редактор в Книгоиздателска къща „Труд“
“Тя, островът“ е многопластов и полифоничен роман, интересен не само с екзотичното място, където се развива действието, но и с вглъбеното разкриване на съвременните отношения в един глобализиран свят, когато всичко и всички могат да се срещнат с някого навсякъде. В това географско-откривателско направление съвременната българска литература все още е сравнително оскъдна откъм добри заглавия. А „Тя, островът“ е несъмнено едно добро заглавие на една добра книга.”
Митко Новков, Литературен критик, автор, редактор
„Тя, островът“ засяга пряко или косвено широк спектър от теми: духовните търсения, убеждения и избори; културната хетеронимия; необходимостта от постоянство и опора, които са тъй неприсъщи на съвременността; стремежът към духовна и физическа пълнота на изживяването; границата между земно и възвишено; необятният и едновременно с това мимолетен свят; невъзможността щастието да бъде опитомено или осмислено. Български романи, които предават подобна пъстра палитра от въпроси и интерпретации, със своя визия и послание, се срещат рядко и са ценност.“
Николай Тодоров, рецензент и преводач
„Любовта е най-трагичното, което съществува на този свят и в живота – казва Унамуно. Следователно тя е най-достойното да бъде споделена и разказана. За тази любов ни разказва и Ирина Папанчева, любов, в която има усещане както за съдбовното и предопределеното, така и за рицарската романтичност и сантименталност. Любов, в която има търсене на повече от интимност, на повече от онази близост, в която няма място за трети. Сюжетът в романа е като часовниково махало, което в своя перманентен ритъм, от една страна, ни насочва към тезата за любовта на Унамуно, а от друга, към тезата на столетницата Кармен, че любовта трае цял живот. Не трае, когато някой не иска.”
Гочо Гочев, автор и издател
„Тя, островът“ /откъс в .pdf формат/