Али Бадер
∕Превод: Ирина Папанчева∕
Случи се така, че бях в Берлин по това време, с намерението да прочета всичко, което успея да открия от Карл Маркс.
Не помня, обаче, коя книга четях през онзи ден. Може да е била Das Kapital, Германската идеология, Бедността на философията или Осемнадесетия Брюмер на Луи Наполеон. Може и да е била онази статия, която е написал за „революцията“, вдъхновена от Вайдемайер в Ню Йорк. Но може да съм чел която и да е друга книга.
Не помня езика на книгите, които четях. Трябва да са били на немски който учех на курсове. Всеки ден, следобед, отивах в една немска езикова школа — Institut für Sprachen — на един хвърлей от Кунст щрасе. Ох, може и другояче да се казваше. Не съм съвсем сигурен!
Тя беше само на двайсет и три, много по млада от мен. Но ми се струваше изключителна. Сподели ми, че обвинена за вандалско поведение, свързано с размирици или за голота на общеествено място — нещо такова! Нашите пътища се пресякоха само два дни след като беще освободена от трудово-възпитателен център в Тюбинген, или май беше Франкфурт? А може би беше съвсем друг затвор.
Не помня какъв език говореше този ден, но най вероятно е бил немски. Учех този език сериозно, за да разбера марксистките теории. Но не мога да кажа дали наистина ги разбирах.
Тя и аз стояхме под уличната лампа, след като и последният котарак си беше отишъл. Преминаващите пияници се блъскаха в ракетата, която образувахме в тъмнината. Пияни мъже пикаеха алкохола, който току що бяха изпили, върху стените на магазините. В общи линии, това е което си спомням.
Помня и много други неща, свързани с нея, като например странните цветове, с които боядисваше косата си. Веднъж я боядиса в очарователно пастелно синьо, като синия нюанс, който използваха немските експресионисти за изобразяването на дамски палта. Друг път я направи зелена, подобно на любимия нюанс на немските политици. Последния път, когато я видях, я беше боядисала червена – като червените знамена, издигани от революционните групи Спартакос, Баадер-Майнхоф Факшън, Червените бригади и други.
Разхождахме се по улица с яворови дървета от двете страни, осеяна с кучешки изпражнения. Беше зима и тя пушеше някакви смръдливи цигари. Непрекъснато отмяташе червеникавите кичури от лицето си, докато аз се притеснявах, че боята може да е отмиваща се. Валеше дъжд, а ние се шляехме без чадър. Не спирах да мисля, че боята ще потече по лицето и и ще се смеси с дъждовните капки.
Имаше сини очи и чип нос — красив, привлекателен schnoz, като този на монахиня. Беше казала, че иска да e неповторима. Ненавиждаше пияния си баща. Мразеше майка си, която беше напуснала семейството, когато тя е била дете. Като дете, винаги и се беше искало баща и да е птица, а майка и костенурка. Може би всеки път, когато си го е пожелавала, си е представяла, че са различни животни. Никога не се беше спряла на една версия.
Често сменяше имената на животните, в които избираше да се превъплътят родителите и – слонове, маймуни, камили и дори прасета, без каквито и да е политически или религиозни пристрастия.
Помня, че я видях един-два пъти с бармана в кръчмата, която посещавах всяка нощ. Пушеше хашиш. Веднъж я чух да говори мръсотии на масата на възрастен мъж в същия евтин бар. Може би той я беше помолил да направи това срещу заплащане. Веднъж ми каза, че е по-лесно да изкараш пари, като правиш нещо мръсно, отколкото като правиш нещо добро. Не помня на кой език казваше тези мръсни думи. И до днес не знам дали разбирах нейния немски изцяло и съвсем точно.
Веднъж излезе от такси пияна до козирката. Падна на паважа като едро, олющено зърно ориз, покосено от извивката на сърпа. Каза, че новият и приятел я изхвърлил. След като беше преспал с нея, той беше взел портмонето от чантата и. Когато открила това и го конфронтирала, я ударил и избутал на улицата.
Носих я до апартамента и. Тя облегна глава на рамото ми, но докато се изкачвахме, повърна върху дрехите ми. Домът и беше доста разхвърлян – купчини с дрехи, разпръснати на леглото, обувки, метнати къде ли не, остатъци от вечеря на малката масичка за хранене, мръсни чинии от може би два дни и препълнен с фасове пепелник. Смъкнах дрехите и и ги метнах в коша за пране в банята. Набутах я гола в леглото.
Много пъти сънувах голото и тяло в легло – или смучещо бира или пушещо хашиш. Сънувах, че е в спалнята ми. Светлината проникваше през завесите, през цялото пространство до леглото. Лежейки по корем, с панталони, смъкнати до глезените, тя прехвърляше една марксистка книга. Не знаех на кой език беше. Тя спомена, че е германка. Не съм напълно сигурен в какъв контекст заяви това. Не помня и езика, на който говорехме. Не помня защо тя заговори за немския език и своята девственост, която беше изгубила на четиринайсет години. Виждаше се с един руснак, с десет години по-възрастен от нея. Висяха в онзи апартамент, в който тя остана после.
Тя каза, че той е добър човек. Но след като са пушили хашиш или хероин, са влезли в словесен двубой, който го провокирал да я набие толкова брутално, че лицето и е кървяло. Тя каза, че и липсва друго гадже, което грузински мафиот убил в Тбилиси преди две години.
Посещаваше ме в апартамента ми. Веднъж беше в отлично настроение и пихме бира, докато тя се беше отпуснала в леглото ми, гола и пушеща хашиш. Слънчевата светлина падаше върху лицето и, и книгите на Маркс, разпръснати по скрина, на масата, и в краката и на леглото – няколко интересни книги на различни езици, включително немски, които никак не я вълнуваха.
Бръщолеви, без да се контролира, помислих си. Бърбореше, без да спре. Нито веднъж! Докато говореше, тя свали дънките и прилепналата си червена блуза. После смъкна панталоните си и ги хвърли върху стола. Все още говореше, може би на немски или на друг език. Но я видях насън – в тесните и джинси, разкъсани на коленете и дупето, стегната червена блуза с дължина до над корема и сребърна халка на носа. Видях я точно такава, пушеща хашиш и говореща непрекъснато.
Тя каза, че е чела само една книга през живота си и я е вдъхновило силно. Книгата, която беше прочела, трябва да е била ‚Лолита“ на Набоков, мислеше тя. Или може би някоя друга. Не мога да си спомня дали ми е разказвала за „Лолита“ в един от моите сънища или в реалния живот. Това всъщност не променя нищо, защото големите събития се раждат от единството на кръв, сперма и енергия. Тази троица понякога прониква през историята, превръщайки се в свещени книги.
Чудех се защо често я виждам в сънищата си. Не беше ли достатъчно, че трябваше да я виждам в реалния живот – по това време, почти всеки ден? Понякога я виждах пред бара, както си стоях там, държейки книги на Маркс. Понякога се сблъсквах с нея на прага на сградата на път за Institut für Sprachen. Понякога я канех да влезе, когато беше обзета от досада. Тогава тя се опита да намери убежище в мен. Понякога я посещавах в апартамента и, след като се беше прибрала вкъщи, изтощена. Тя би похарчила всичките си спестявания за хашиш.
Но все още не знам дали е чела „Лолита“ на немски или на руски. Тя спомена, че руското и гадже е билo от Петербург. Каза, че той я принуждавал да прави отвратителни неща. Всички мъже, с които е била, я бяха тласкали да върши мръсни неща. Изобщо не и пукаше. Мислеше, че просто търсеха нещо ново в застоялия си и скован от ужасен студ живот.
Изобщо не и пукаше дали ще се съблече пред очите ми или под червените светлини на стриптийз клуба. Там тя стоеше на сцената и се въртеше около пилона за танци пред очите на мистериозни мъже, чието кратичко хъмкане обикновено се сливаше с мелодиите, които звучаха само между стените на затворени пространства.
Тя беше добро момиче – и това е всичко – но добро момиче, което успяваше да види в сенките труповете, които полицаите не правеха усилие да намерят. Никак не я беше грижа за Маркс, Лолита или Набоков. Беше я грижа само за примамливите и крака и мръсните думи, които и носеха много пари. Беше я грижа за черното и палто, което лидерът на крайно-десните скинхеди и купи. Той обръсна главата си гола и караше мотоциклет, за да внуши страх във всеки имигрант.
Това, че беше добро момиче, изобщо не беше изненадващо. Тя ме посещаваше често и лежеше съблечена в леглото ми. Подритваше книгите на Маркс, докато не паднеха от леглото.
Тогава се отпускаше по гръб и пушеше вонящия си тютюн. Гърдите и бяха малки и нахални, а коремът и беше вдлъбнат. Пубисните и косми бяха червени, но частично зацапани с петна от кафе. Тя се протягаше и от пиене на бира преминаваше към пушене на хашиш. Притичваше гола до тоалетната, избърсваше се, хвърляше хартията в кошчето и се хвърляше обратно в леглото.
За последно се срещнахме два дни преди да изчезне. Помоли ме да пиша на гърба и с малкия нож, който винаги носеше. Искаше последната и татуировка да е мръсни арабски думи. Не съм сигурен дали я татуирах на арабски или на немски. Нито съм сигурен дали написах мръсни или революционни думи на гърба и. След като кръвта и мастилото изсъхнаха, слушахме интензивна музика, без текст. След като се наситихме на секс и танци, тя седна изпотена на ръба на леглото. След това започна да пуши цигарите си, точно както често правят изгубените души.
Берлин