Едно момче се сблъсква с може би най-страшното за всяко дете – раздялата на неговите родители. Една съпруга попада в може би най-страшното за всяка жена – измяната и изоставянето. Една майка навлиза в може би най-страшното за всеки родител – отчаянието и провала на детето ти. Звучи мрачно, казано така, страшничко наистина, но интересното в романа „Перо от пеликан“ е умението на Ирина Папанчева от тези толкова низхождащи житейски ситуации да стори една ведра, оптимистична, радостна книга. Защото, оказва се, от всичко има изход, когато на челно място биват поставени не егоизмът и себелюбието, а отзивчивостта и себеотрицанието.
„Перо от пеликан“ дава широка картина на българското общество. Имаме протести, имаме екологични теми, имаме объркване в ценностите, имаме беднотия, но имаме също доброта, приятелство, протегнати ръце. Както навсякъде, животът в книгата ѝ е пъстър, неподправен, истински, шумящ и звънтящ. Може би това е най-голямото ѝ достойнство: много книги четеш и те някак не ти стоят, звучат фалшиво и ти се струват измислени. Тук сякаш няма измислица, историята е толкова реална, че на моменти имаш усещането, че едва ли не всичко се случва пред очите ти. Ти си свидетел, но не отстранен, а въвлечен свидетел; свидетел, който някак активно съпричаства на героите, защото те са му близки, защото той им е близък… Близост на чувствата – вероятно това ще бъде най-доброто кратко определение на романа „Перо от пеликан“.
Близост, но и искреност: детският глас, който разказва историята, е толкова чист, тъй без никакви „възрастни“ примеси, че човек се учудва как Ирина Папанчева е успяла да придаде такава автентичност на думите, изречени от 10-годишното момче. Все едно е в неговата кожа: един вентрилоквизъм, който от литературна гледна точка е може би най-успешното достижение на книгата. Всеки може да разкаже история, но не всеки знае как да я разкаже. Е, Ирина Папанчева знае как и – владеейки това знание, ни завладява и нас. И то така, че всички да се превърнем в търсачи на пера от пеликани…
от Митко Новков, литературен критик и автор